На 14.03 тази година България и светът осъмна с новината, че филмът „Навални“, реализиран с прякото участие на журналистa Христо Грозев, е спечелил Оскар.
Новина, която убегна на мнозина, тъй като беше отбелязана вяло и несигурно по националните телевизии. Като компенсация, драгият зрител беше залян с информация за истински важното събитие – цената на сиренето. Нормално. С Оскар и без Оскар, трябва да се яде.
„Христо, ти рискува всичко, за да разкажеш тази история“ така се обърна към нашия сънародник- Даниел Роар – режисьор и продуцент на филма „Навални“ пред очите на целия свят. Признание, което уви Христо Грозев не получи на родна земя.
Но кой е човекът, поел такъв риск с направата на този филм? Този въпрос не ми даваше мира, затова проведох кратко проучване в мрежата, резултатите от което ще споделя с вас в следващите редове.
Христо е роден в Пловдив. Завършва Английска гимназия, по-късно и Американския университет в България със специалност „Масова комуникация и медийни проучвания“. Защитава магистърската си степен в Австрия с насоченост в областта на финансите, правото и икономиката.
Христо Грозев започва да работи като журналист на 17-годишна възраст. През 1994г. е нает от Американската компания „Metromedia“, за да работи в Русия като радиожурналист. Стартира радио „Ника“ в Сочи, канал „Мелодия и Елдорадио“ в Санкт Петербург и още дузина радиа в Европа. От тогава до днес- Христо не е спирал да заема водещи постове в международни радио компании.
През 2015 г. става част от „Bellingcat“ като разследващ журналист. „Bellingcat“ е базирана в Холандия – група от разследващи журналисти, специализирани във „fakt-checking“ (процес по верифициране на фактическа точност при спорни доклади и изявления) и „open source intelligence“ (анализиране на информация, извлечена от публични източници, с цел отсяването на действителна разузнавателна информация).
„Bellingcat“ започва като разследване срещу използването на оръжия по време на войната в Сирия. Репортажите на организацията за войната в Украйна, бунтът в Ел Конкито (Венецуела), гражданската война в Йемен и отравянето на Скрипал привличат международно внимание.
През 2020г. Христо Грозев започва работа по филма “Навални”. Инвестира внушителна сума лични средства, но това не е най-впечатляващата проява на журналиста. Той успява да разкрие самоличността на руските агенти, които са следили Навални дълго време преди да се опитат да го отровят. Христо разкрива личните им данни, благодарение – на които екипът начело с Навални- постига немислимото – изкопчва самопризнание от един от убийците, наети да отровят руския опозиционер. Как го прави ли? Ами с пранк. Толкова елементарно, че чак не е за вярване. Или просто ФСБ (Федерална служба за сигурност на Руската федерация) не е това чудовище, за което я мислим.
Признат от българите или не, успехът на Христо Грозев е факт, който не може да бъде подминат. Но на висока цена, която Христо и семейството му да плащат за смелостта му да се изправи срещу Кремъл и да разкрие истината, която според Христо Грозев звучи така: „Русия има програма за елиминиране на собствените си граждани, срещу всеки, който има куража да се противопостави на правителството или да се кандидатира за президент.“ Смело твърдение, нали?
Та да се върна на последствията за Грозев. Още през 2022 г. той е обявен за издирване от руските служби. Принуден е да напусне Австрия, където живее над 20 години, тъй като местните власти му казват, че не могат да гарантират сигурността му. Помолен е да не присъства на наградите „BAFTA” в Лондон, където филмът печели награда в категория „документални“, защото според органите на реда той и ( забележете ) семейството му представляват заплаха за обществената сигурност. “Искаме да посветим тази награда на Христо Грозев – нашият български зубър с лаптоп, който не може да е с нас тази вечер, защото животът му е заплашен от руското правителство и Владимир Путин“ каза от сцената на награждаването, продуцентката на „Навални“ Одеса Рей.
Христо Грозев нарича филма, български, въпреки че той самият е единствената връзка с България, както и основният източник на средства за реализирането му. Има австрийско гражданство и няма данни да е взел дори лев от българската държава. Т.е. би имал пълното право да не свързва успеха на филма с България.
Дали има български граждани, които се гордеят с първия българин, носител на Оскар? Надявам се. Но тези, които го презират са в пъти повече. Подбрах някои от по – приличните хейтърски коментари в мрежата по повод Христо и „Навални“.
“Този Грозев защо не дойде лично да го презентира, май го е шубе!”
“Чакай да си го преместя!”
“Това е нивото на Оскарите.Пълно падение.Щом този човек е награден.Тъжна история.”
“На измисления журналист и нагаждач грозев…”
Както самият Грозев каза в интервюто си за „120 минути“ той постигна връх в кариерата си. Връх, непокорен от друг българин, бих добавила то себе си. Смелостта му е епична, а уменията – гениални. За него няма какво да се допълни.
Въпросът е кои и какви сме ние? Какво бихме направили в името на истината? Бихме ли рискували всичко за кауза, която не касае лични нас ?
Христо Грозев спада към категория „Българи за пример“. Уви, хората там са малко. Толкова малко и толкова тъжно. Да се постъпва правилно е трудно, да се мисли – също. Толкова по-лесно е да вярваме в химери, в истории за мъжественост, армии и герои. Оскотяване, псувни, жажда за реваншизъм. Това виждам навсякъде. Надежда обаче има. Грозев е доказателство.
Ще завърша с цитат на Джоко Росич, който прочетох преди няколко години и запазих за вдъхновение.
„Когато някой ми каже: „А бе, няма вече добри хора”, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката… И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така!” (Джоко Росич)
Източници:
Филмът „ Навални“
„Wikipedia“
https://bnr.bg/en/post/101792557/christo-grozev-wins-oscar-together-with-the-team-behind-navalny
https://www.dw.com/bg/navalni-speceli-bafta-ekipt-blagodari-na-hristo-grozev/a-64764428
Интервюто на Христо Грозев пред „120минути“
Интернет
