Поредното издевателство над жена, в случая дори дете на 18 г., разтърси обществото в последните дни. Общество, от което днес и в този момент, се гордея, че съм част. Нека припомним други шокиращи престъпления от близкото минало. Малко хронология:

Георги Николаев , обезобрази душата и тялото на жертвата си с макетно ножче, счупи ѝ носа и я скалпира.

Георги Семерждиев пиян и дрогиран, уби с колата си две млади момичета.

Викторио Александров, уби жена си и дъщеричката им по особено жесток начин.

Между тях има общи черти. Нагло поведение, мускули, тъпи физиономии и заявки за патриотизъм. Дали разчекнат лъв над, който пише “БГ”, дали пародия на българска носия или татус “Свобода или смърт”.

Разбира се надали някой вярва, че тези хора познават историята ни в детайли и се гордеят с нейните герои. Не. Стремят се към едно – да изглеждат застрашителни и разбойници. Хайдути, които са заплаха не за душманите, а за жени и деца. Дори собствените си. Не се борят за справедливост. Не се борят по начало. За борба е нужна смелост. Дефицитно чувство у насилниците.

“Свобода или смърт” е българско национално мото от Освободителното движение и Априлското въстание от 1876 г. Толкова е тъжно, че седи изписано на ръката, причинила болка, унижение и обида на беззащитно човешко същество.

Чудя се как един садист реши, че някога ще бъде поставен пред съдбовния избор между свобода или смърт юнашка? Погрешна самооценка, лудост или друга болест?

През последните дни всички се чудим кой е този човек и защо е такъв? Предположения, с лопата да ринеш. Дали родителите му са виновни, дали средата. Никога няма да разберем. Злото е сторено. Ето какво казва Джон Стайнбек по въпроса 70 години преди да заговорим открито за психично здраве, травми и комплекси.

“На този свят има родители-хора, на които им се раждат чудовища, вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца, някои се раждат без ръце, без нозе…Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища ?” “На изток от Рая” 1952г.

Георги ще плати цената за престъплението си. Ще бъде застигнат не само от Божието правосъдие, но и от човешкото. “За кокошка няма прошка”, казват и са прави.

Освен това силният обществен натиск свърши работа и институциите се задействаха. Пореден лъч на надежда за нас-българите. Явно вървим в правилна посока. Има ни. И добринката ни я има.

В този ред на мисли се, сещам за друг цитат, този път на Уинстън Чърчил: “Тази нация има лъвско сърце, аз просто имах късмета да я накарам да изреве.”

Ранен и притихнал, българският лъв е жив и още умее да реве. Нека насилниците, които се чувстват недосегаеми никога да не забравят това.