Денят е 16.02. Събитието е Мюнхенската конференция по сигурността. Жената, която държи реч е Юлия Навалная.

Току що овдовяла жена с разбито сърце и майка на две осиротелите  деца преглъща сълзите си, за да изпълни своя дълг към Алексей и към родината.

Белезите на времето са оставили своя отпечатък върху Юлия. Но бремето на тревогата на е свело главата ѝ.

Юлия беше неизменно до съпруга си през целия трънлив път, който той измина към кръста на, който беше разпнат, сякаш, за да изкупи греховете на своите.

Чувствителна, когато съпругът ѝ рисуваше сърца по стъклото на клетката, в която го затваряха на всеки процес. Смела, когато трябваше да брани отрвеното му тяло, за да го качи в самолета за Германия.

Тяхната любов не изглеждаше по холивудски натрапчива, нито преиграна. Изглеждаха така, както изглеждат силните хора, когато се обичат.

„Скъпа, с теб всичко е като песен. Сред нас има градове, летящи светлини на летищата, сини виелици и хиляди километри. Но чувствам, че си близо всяка секунда и те обичам все повече и повече“

Това е последният пост на Навални, посветен на Юлия. Написан е едва два дни преди смъртта му, на денят на влюбените.

Аплодисметни за теб, Юлия Навалная. Съболезнования за съпруга ти. Смъртта му не беше напразна. Светът няма да забрави. Новите руски хора няма да простят.