Пабло Пикасо е може би най–известният художник на всички времена и със сигурност най–емблематичният за 20-ти век.
Основател на революционното течение – Кубизъм, оставил зад гърба си над 50 000 творби на изкуството. Пабло Пикасо е най–богатият художник живял някога, получил признание и известност още приживе.
Личният живот на гения е не по-малко интригуващ, като през годините са се родили не една и две легенди за бурните любови на фаталния съблазнител с неговите музи и спътнички.
Надали има някой, който не е гледал „Да устоиш на Пикасо“ с Антъни Хопкинс. Поне за мен това беше първата среща с историята му. Филмът разказва за чудат, донякъде разглезен, егоистичен, темпераментен и въпреки всичко, странно привлекателен Пабло Пикасо. Сприхав скъперник в есента на живота си, чията гениалност държи в плен на любовта не една, а няколко жени. Друга поредица, която разказва историята на Пикасо е „Геният“ на National Geographic с Антонио Бандерас. Изводът за характера на художника е аналогичен. Явно Пикасо е бил труден човек. И как инче? Гениалността се проявява само при тези, които са достатъчно безкомпромисни, за да я отстояват с цената на всичко.
Кой е Пикасо отвъд художествените измислици и украшения?
Ще ви представя малко факти, които открих и проверих, пречупени през моята призма.
Произход и детство.
Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Клито Мартир Патрицио Руис и Пикасо е роден на 25 октомври 1881 г. в Малага, Испания. Баща му е Хосе Руис, а майка му – Мария Пикасо. Семейството има още две дъщери и принадлежи към средната класа в Испания.
Още в първите детски снимки на малкия Пабло личи неговата необикновеност. Втренченият поглед, който ще се превърне в отличителен белег на твореца, още тогава говори за изключителната самоувереност на Пикасо, която не го напуска до смъртта му. Гениалността на малкия Пабло пръв забелязва баща му. Той е учител по рисуване, строго придържащ се към консерватизма на класическия стил. Смята сина си за дете – чудо и посвещава живота си на това да го превърне в най–значимия класически художник на новото поколение. Още на 5 години Пабло рисува компулсивно. Първото си маслено платно създава едва на 8 годишна възраст. В студиото на баща си рисува „Малкият жълт пикадор“, вдъхновен от корида. Дон Хосе е фанатичен фен на спорта с бикове, успява да запали и сина си. Въпреки колебливите все още щрихи върху платното, художественият поглед на Пабло показва, че е надраснал годините си.
През 1891 г. семейството се мести да живее в Ла Коруна (Северна Испания). Именно там Дон Хосе стига до прозрението, че синът му го надминал като художник. По това време Пабло е едва на 11г. и е време за следваща крачка. Дон Хосе Руис намира учителско място в Академията по изкуствата в Мадрид. На 14 Пабло Пикасо е приет там, въпреки че е по-малък от съучениците с 4 години. Излишно е да споменавам, че освен най-млад, Пабло е и най-кадърен. Само една година по–късно, академията вече няма какво ново да му даде.
На 15 години Пабло Руис Пикасо открива първата си изложба. Награден е с почетен медал. Творецът вече е познат на останалите известни художници в Испания. Постижение, което няма да успокои амбицията на младия художник. Испанецът иска да покори света, не просто да споменат името му в утрешния вестник.
Париж, любов моя!
През края на 19-ти век група млади и напредничеви творци, сред които и Пабло, обръщат поглед към Париж. По това време градът е център на модерното изкуство. Пабло пристига там на връх 19-тия си рожден ден. Той не разбира дори дума от езика, но това не го притеснява по никакъв начин. Не е отишъл там, за да се страхува, а за да попеди. И разбира се, успява. Следват няколко години на нищета, срещи и разлъки, и разгулни нощи в Парижките бордеи. През цялото време обаче Пабло не спира да работи усърдно. Той е изключително амбициозен и устремен. Нищо не може да го отклони от целта – да бъде най-великият художник на всички времена. Малко след като бива забелязан и успява да си подсигури добър месечн доход, трагедия сполита живота му – бруталното самоубийство на най-добрия му приятел – Карлос Касагена. А причината е тривиална – приятелката му Жармен е тайно привлечена от Пабло Пикасо. Както става ясно Пабло обича страстно, но винаги избира себе си. Та не е ли това част от изкуството на съблазняването?
Периоди
Трагичната загуба се отразява тежко на твореца. Потъва в меланхолия, по-късно и в депресия. Така поставя началото на първия си знаков период – „Синият“. Картините му през това време са тъжни и депресивни. Навяват мисли за бедност, тъга и смърт. Публиката обръща гръб на Пабло, а кариерата му е в застой.
Не за дълго. Три години по–късно старият Пабло се завръща в Париж. Решен и смел, какъвто го познаваме днес, той идва за да завърши започнатото. И.. воала „Розовият период“ се ражда. Негова муза в този период е дългогодишната му приятелка – Фернанд Оливие. Пабло рисува предимно с розово и червено.
Успява да намери меценат в лицето на Гертрут Щайн. Тя е колекционер на авангардно изуство. Иска от Пабло да ѝ нарисува портрет. Този момент е ключов за цялото творчество на испанеца. Гертруд е неприкрито хомосексуална, грубовата и различна от красивите модели на Пикасо. Той иска да улови характера ѝ в платното си, но класическите академични техники не му вършат работа. В момент на опиумен делир Пабло стига до прозрението, че фотографията е иззела функцията на класическите художници в запечатването на момента и детайлите. Според Пикасо за художника остава друго – да рисува чувства и да очертава характери. Така се полагат основите на най–внушителното постижение на Пикасо – заедно с Жорж Брак създават течението „Кубизъм“. Вдъхновен от изложба на африкански маски, Пабло рисува странен за онова време портрет, който не носи характерните черти на лицето на модела, но е пропит с излъчването ѝ. Кубизмът сам по себе си представлява течение, противопоставящо се на досегашните стандарти за рисуване и красота. Не се съобразява с пропорции и симетрия дори с целостта на моделите. В съревнование с Матис, Пикасо създава „Госпожиците от Авиньон“. „Госпожиците“ са проститутки, лицата им са уродливи, носовете им обърнати на една стран, очите им са черни и некрасиви. Картината се смята за начална точка на Кубизма.
И така Пикасо вече е далеч от мизерията, познат и уважаван художник-иноватор. Вече може да си позволи да се отдаде на другата си стихия – любовта.
Да те обича Пикасо.
Сключва брак с впечатляващата Олга Хохлова. Класческа балерина, от знатно семейство Олга успява да омае темпераментиния испанец. Слиза от сцената, ражда единствения му законен син и се превръща във вярна спътница и партньор. Олга е социално амбициозна и с изтънчени маниери. Успява да отвори вратите на висшето общество за съпруга си. Уви Пабло Пикасо не е роден за тих семеен живот. Ежедневието и взискателната му ревнива жена го отегчават и не след дълго худижникът започва авантюра с Мари–Терез. По това време той е в средата на 40-те си години, а тя едва на 17.
Докато портретите на жена му са изпълнени с напрежение, а тя е изобразявана все по-гневна, тези на Мари–Терез са със светли и ярки цветове. Тя е секси, свежа, носи усещане за пролет и щастие. Младото момиче не импонира интелектуално на Пикасо, но е послушна и предана. Дори му ражда дъщеря. Мари-Терез има нерадостна съдба. Така и не преживява раздялата си с Пикасо, а 4 години след смъртта му, се обесва.
Фотография на Мари-Терез
Докато е още с младата си любовница, Пикасо се влюбва в загадъчната фотографка и артистка Дора Маар. Като творец тя има свободолюбив характер и държи на вижданията си, което води до сътресения във връзката с тираничния ѝ любим. Той отксача ту при Мари-Терез, ту при Дора в зависимост от настроението си. Дора Маар е негова муза, когато създава емблематичната „Герника“. За съжаление след раздялата с него не се радва на успех нито в кариерата си, нито в личния си живот. Умира сама и в нищета.
След нея на сцената на любовния живот на гения излиза Франсоаз Жило. Тя самата също е художник. По-млада от Пикасо с 40 години, Франсоаз приема всичките му странности, само не и безконечните изневери. Шокиращо за всички, най-много за Пикасо, тя не се моли и дори не иска да се самоубие заради него. Напротив, не се страхува от живот без своя кумир, любовник и баща на децата ѝ. Прави нещо простичко – взема двете им деца Клод и Палома и си тръгва. С достойнство. Като лъч надежда е нейната история сред тези на толкова много отчаяни от любов по Пикасо жени.
Художникът изпада в дълбока депресия, след като за пръв път му се случва немислимото – да го изостави жена. Но това не е последният удар на Жило. Тя издава книга за живота си с твореца, която никак да не му се харесва. След раздялата с Пикасо, Франсоаз се жени още два пъти и ражда трето дете. Днес Жило е на 101 години. Явно твърдият характер и дълголетието вървят ръка за ръка.
Последната спътница на Пабло Пикасо е втората му съпруга – Жаклин Рок. Когато се срещат тя е на 26, а той на 72. Тя е и последна муза за художника. Женени са 11 години, за които той рисува над 160 нейни портрета. Въпреки радикалната си преданост и любов към Пикасо, Жаклин се проявява като жесток и краен човек. Изолира децата и внуците на Пикасо от живота му в последните години приживе и им забранява да присъстват на погребението му. Внукът на Пикасо Паблито е толкова разстроен, че се самоубива 3 месеца по-късно. Самата Жаклин също я спохожда тази съдба. След като губи дългогодишните съдебни битки с наследниците на Пикасо, Жаклин Рок се самоубива с изстрел в слепоочието.
Пабло Пикасо напуска този свят на 92–годишна възраст. Обичан и отричан, мизогинист и поклонник пред олтара на женската красота, супер звезда и комуинст, борещ се за свобода, а тиранин към най-близките. Списъкът с противоречия е дълъг, но по един въпрос всички сме единодушни – геният на Пикасо! Постиженията му се неоспорими, трудолюбието му – историческо. Наследството му го прави най–продуктивния художник на всички времена. Хризмата на Пикасо е чудовищна и пагубна за тези, които са се докоснали до него. Успехът му е резултат не само от гения му, той е плод на нечовешкия му хъс, на мощната му самоувереност, на неистовия му стремеж към свободата, чията цена не се страхува да плати. Понякога несправедлив, друг път откровено жесток с хората, които падат в краката му пи пътя на горе, Пабло Руис Пикасо никога не поглежда назад. Роден победител, роден за да празнува живота, той е истинско вдъхновение за всеки движещ се, правещ и боец!
Източници:
“The Turbulent Life of Pablo Picasso” – Documentary of “Prospective”
“Picasso last stand”- BBC Documentary
“Геният: Пикасо” National Geographic
Интернет
