Нетфликс пусна документалния си филм за покойната плеймейтка Анна Никол Смит. С нетърпение очаквах филма, така както очаквам всеки един анонсиран биографичен такъв. Без значение от професията, пола или противоречивостта на дадена личност, щом е записала името си в аналите на световната сцена, политика или история, аз съм в публиката. Винаги се надявам да открия какво се крие зад маската на публичния образ. Този път “отвът” нямаше. “Зеро̀”, както казваше Нешка Робева в отговор на безчинствата на нашенска версия на Анна Никол Смит, в танцувално реалити преди години.
Филмът започва с младите години на провинциално бедно момиче. Добродушна, игрива, красива и приповдигната Анна дава първите си интервюта.
В тях първо ѝ задават въпросите, после ѝ обясняват какво означават думите в тях. Когато стане въпрос за детството ѝ, едрогърдата изкусителка свежда поглед и отказва коментар или намеква за епизоди, изпълнени с насилие. Ясно е, че не е умна. Уви не е и талантлива. Не е и добра. В малкия ѝ свят има една движеща сила–парите. Но затова по-късно. Да се върнем отначало. Филмът показва опитите ѝ за следното внушение – простодушна, глуповата, добра майка, малтретирана и травмирана хубавица търси бащината фигура. Случайно я намира в лицето над 80–годишен милиардер. Благодарна му е, че я измъкнал от клоаката, а той на нея, че е “светлината на живота му”. Всички останали обвинения са безпочвени.
Междувременно изгряващата звезда се радва на сериозна популярност. Снима се за Playboy, рекламно лице e на Guess, има дори участие в киното. Снимките ѝ са добри. Нека сме наясно – добра е.
За съжаление това ще се окаже единственото ѝ достойнство. Заедно с размаха, с който пилее парите на татенцето, расте и наркозависимостта ѝ. Тя е пристрастена към метадон. Фактор, който убива малкото ѝ останала човечност. Следва изненадваща смърт на 90–годишния ѝ вече съпруг. Тогава маската започва да се пропуква, а изпод наметалото на мнимата ѝ добродушна закачливост, се показват пипалата на Горгона-Медуза. По време на процеса срещу наследниците на милиардера, зайчето на Плейбой прави всичко възможно да спечели заседателите. Сълзи, драми, тръшкане и галене на снимката на заминалия си без време, о̀бичен мъж. Адвокатът на враговете ѝ не е евтин (все пак са милиардери), респективно не е и вчерашен. Осъзнал, че единственият, който може да закопае Анна Никол Смит е тя самата, адвокатът просто я оставя да говори на воля. Прозрели нейните алчност и корист, заседателите осъждат в неин ущърб.
Заедно с покровителя на русата дива умира и кариерата ѝ. Детето ѝ расте. Апетитът също.
Решава да покаже резултата и от двете в евтино реалити шоу за живота си. Дрогирана, вулгарна и добре закусвала, Анна не се свени да засравма прекрасното си скромно младо момче. Даниел – така се казва синът ѝ.
Всички свидетели на тази гротеска се чудят над две неща: как това мило момче е изляло от жена като нея и за колко места я таксуват, когато седне в самолета (не е бодишейминг, шега е 🙂 ). Анна Никол Смит възвръща старата си форма. Ангажиментите започват отново. Трийсет и девет годишната звезда пресолява нетрезвото си състояние по време на всичките си публични появи, осъзнала е, че това прави пари.
Както ще стане ясно за пари тя би продала майка си. Буквално. Моделът решава, че е дошъл моментът за ново начало. Забременява отново. Този път с момиченце. Не разкрива бащата. Междувременно не забелязва промяната в сина си. Даниел е пристрастен към наркотиците. Отчуждена от него заминва за топлите страни, за да роди бебето там, в опит да избегне претенциите към детето на бившия си приятел. Синът ѝ умира от свръхдоза в новия ѝ дом, в деня в който пристига, за да види новородената си сестричка. Той е само на 20 години.
Смит е съкрушена и изгубена. В последното си интервю се показва все така неадекватна, но този път озверяла. Изпод тежкия ѝ грим прозира някогашната хубост. Очите ѝ са лоши, а изказът отровен. Този път нарича майка си “кучка”, виновна за нейното изнасилване в детството. Нарича я “биологична” и заявява, че я мрази.
Не след дълго е открита мъртва в дома си. Филмът завършва с интервю на майка ѝ, както и с дългогодишната ѝ асистентка и любовница.
И тук идва плот туистът. И двете са единодушни – всичко казано е лъжа. Вики Лин Маршал, както е истинското ѝ име, е измислила целия си живот преди славата, придавайки му трагични нюанси с една цел – печалба. Не е родена в Тексас, а в Бостън. Не е била бедна, а обикновено дете от средната класа. Имала е близки отношения с майка си, която е била и единственият човек, който винаги се е притичвал на помощ. И о, чудо! Никога не е била тормозена или насилвана. Асистентката ѝ познава собствената си история в разказа на Смит от жлъчното последно интервю. Сексбомбата просто си я присвоява. В частен разговор с майка си Вики заявява, че взема тройни хонорари, когато разказва тъжни истории за себе си и не я интересува кой злепоставя с това, “стига да си струва”. “Това е моят живот, не твоят и ще говоря за него каквото си поискам”, казва на майка си невъзмутимо.
Нямах големи очаквания от Анна Никол Смит, но дори малкото, което се надявах да видя, го нямаше. Историята помни огнени блондинки, които въпреки разгулния живот и компромисните заложби оставят своето наследство в шоубизнеса, естетиката и донякде в искуството. Смит не е сред тях. Зад публичната фасада на дръзка и неморална жена се крие…дръзка и неморална жена. Нищо повече. Трагедиите, които я застигат са човешки. Страданията ѝ – съкрушителни. Първопричината за тях тривиална – жажда за слава и пари. Безскрупулност в комбинация с липса на талант и интелигентност.
Анна или Вики постига целта си – към момента на нейната смърт в сметката ѝ има милиони долари. Не намира любовта, както твърди, че мечтае. Губи сина си, достойнството си, поругава името на майка си и оставя новороденото си момиченце сираче. Тя е пример, че целта не оправдава средствата. Амбицията не компенсира бездарието. Лъжите не прикриват липсата на морал за дълго. Парите не носят щастие, когато си платил за тях с цената на всичко свято.
Не си е заслужавало тогава, не си заслужава и сега. Историята на тази жена е пример, който не от всички се разглежда като лош за съжаление. Да се замислим що е то “ценностна система” и има ли то почва у нас. Благодаря 🙂
